Когнитивните умения в ранна детска възраст не са случайни – те улесняват връзката на детето със средата – както с хората, така и с предмета. Изследванията обикновено се съсредоточават около способностите за възприятие, по-специално – развитието на зрението.
Възприятието преминава през експлозивно развитие през първите шест месеца – от много ограничено при раждането до подобно на това на възрастните. Предполага се, че това е стартовата площадка за всички други способности. Детето има активна роля в това развитие и може да бъде подкрепено в процеса. Важно е да се прави разлика между способности отнасящи се до възприемането и висшите когнитивни способности като насочване на вниманието, интерпретация на възприетата информация и др.
Съществува определена предопределеност на стимулите, които предизвикват реакция – тези, които са важни за човешкото оцеляване, се броят с генетично програмирани реакции, тези които привличат по-лесно вниманието (например човешкия глас).
В началото посоката на вниманието се контролира от характеристиките на стимулите – малките бебета могат да бъдат разочаровани и свръх стимулирани, защото не могат да отклонят вниманието, дори и да имат нужда. Постепенно доброволното насочване на вниманието и личните предпочитания вземат връх.
Модалностите на възприятие са взаимосвързани и координирани при раждането. Детето е чувствително към гласа, мириса, вкуса и външния вид на майката. Присъствието на майката бързо се свързва с безопасност, релаксация, намаляване на болката и стреса, удовлетворение – това след това се кодира в мозъка и хормоналните производствени вериги, така че детето реагира по-малко на страшни стимули, ако присъства миризмата на майката , например. Подобна привързаност се случва и от страна на обгрижващите възрастните, което е генетично обусловена, вродена реакция към малки деца.
Визуално възприемане
Новороденото бебе може да гледа обект пред очите си и да го следва, ако се движи бавно в зрителното му поле. Движението на очите е рязко – плавно движение на очите се появява около 2 м след раждането.
Остротата на зрението не е голяма, яснотата на обектите се развива бързо, докато очите на детето се научават как да фокусират. Поради това през първия месец от живота си бебетата изследват предимно външните ръбове на предметите. Още през втория месец те могат да изследват вътрешността на предмети: очи и уста или лице, например.
Визуалното предпочитание е към лица, блестящи стимули, контрастни изображения, движещи се стимули, обекти, произвеждащи звуци. През първите месеци се предпочитат черно-белите прости контрастни изображения. Предпочитанието за сложност се увеличава с възрастта – дори когато е твърде сложно за обработка, те пак може да я предпочетат, ако разликата не е твърде голяма между техните способности за обработка и това, което се изисква.
Възприемане на събития (движение) и дълбочина
Съществува приемственост в начина, по който се възприема даден обект – предполага се, че движението и обектът са свързани. Те са в състояние да формират очаквания (влакът, излизащ от тунела, трябва да е същият като влака, влязъл в тунела на първо място). Дълбочината е тествана след 6-метрова възраст, тъй като е свързана с посоката на движение от страна на детето. Дълбочината също е въпрос на обучение чрез опит.
Звуково възприятие
Съществува и се свързва с зрението при раждането. Бебетата са много чувствителни към интензитета на звука. Правят много детайлна разлика в звуците, тъй като те нямат привикване по подразбиране. Ето защо бебетата могат да научат много езици и да различават различните гласове при раждането.
Те се фокусират върху звуци, подобни по честота на човешкия глас.
Сетивно възприятие
Вкусът е налице при раждането – също и при недоносените бебета.
Начини за изучаване на когнитивните умения
Наблюдавайте какво прави детето, дали гледа, опитва ли се да достигне, усмихва ли се в негово присъствие, избягва ли. Обърнете внимание на времето, когато тя разглежда или изследва обектите. Представете два стимула (напр. цветна картина и черно-бяла картина) и вижте кой е предпочитан, къде отива вниманието и как това се променя с времето.
Тествайте привикването, като представяте един и същ обект или събитие на детето няколко пъти – колкото повече пъти детето го вижда, толкова по-малко ще бъде времето за фиксиране, толкова по-малък ще бъде проявеният интерес. Когато един и същ обект е представен по различен начин (различен цвят кръг, триъгълник с главата надолу и т.н.), можем да видим дали детето реагира така, сякаш е нов предмет или разбира, че е същият обект. Това ще се промени с времето, когато детето натрупа повече опит и развие постоянство на обекта.
Могат да се използват по-сложни методи, за да се види дали детето е придобило способността да предвижда движение. Например, изпускане на топката по начин, по който изпускането става видимо, след това падането става зад параван – след това проследете къде детето очаква да бъде топката. Подобни наблюдения могат да се направят с хоризонтално движение.